Blood Kiss by J.R.Word – Review


Най-накрая прочетох новата книга на Уорд, спин-оф по поредицата за Братството на черния кинжал. Ето го и ревюто ми за книгата.

Заглавие:Blood Kiss/Кървава целувка

Автор:J.R.Word/Дж. Р. Уорд

Жанр:Paranormal romance

Анотация*: Парадайс, дъщеря на първият съветник на краля, е готова да се освободи от ограничаващия живот на аристокрацията. Каква е стратегията ѝ? Да се присъедини към тренировъчната програма на Братството на черния кинжал и да се научи да се бие и да взима решения самостоятелно. Да се научи да бъде себе си. Планът ѝ е добър, докато накрая всичко се обърква. Обучението е изключително трудно. Парадайс има чувството, че другите новобранци са ѝ по-скоро врагове, отколкото съюзници и е пределно ясно кой командва. Бъч О`Нийл, т.нар. Дестройър, има сериозни проблеми.

Всичко това се случва преди да се влюби в съученик. Крег, обикновен цивилен, не е нещо, което баща ѝ би искал за нея, но е всичко което тя търси в един мъж. Когато насилие заплашва да унищожи цялата програма и еротичното привличане между тях нараства, Парадайс бива подложена на изпитание, което никога не е очаквала и това я кара да се пита дали е достатъчно силна, за да приеме силата си… както на бойното поле, така и извън него.

*Анотацията е преведена от мен.

Главни герои: Парадайс и Крег

Предпрочитни впечатления: Когато за първи път хванах книгата първото нещо което ме впечатли беше корицата. След това си помислих, че ако тази книга е в стила на предишните няма да ми хареса изобщо, защото напоследък в тази поредица е достатъчно да прочетеш първите десет страници, десет страници от средата и от края и си разбрал цялата история. По мое мнение, в последно време, книгите на Уорд за Братството са еднотипни. За щастие нещата не се оказаха точно така, защото накрая не можех да оставя книгата докато не я прочета. Погледнете отрязъка на корицата, който намерих в Интернет. Кажете ми, че Парадайс не изглежда страхотно. Според мен не само изглежда супер, но ѝ погледна ѝ е толкова сериозен. Имам чувството, че докато ме гледа ми казва: Много внимавай какво казваш и правиш, защото ако сметна, че застрашавах хората които обичам не само ще те намеря и ще ти извия врата, но преди това ще те накарам да съжаляваш, че си се родил/ла.

Как започва книгата? 

Some graduations happened in private.

Ето така започва книгата. Лично смятам, че първото изречение е най-важно. Както е казал един от любимите ми автори, Тери Гудкайнд е казал, „Най-важно е първото изречение.“ Напълно съм съгласна, че ако началото не ме грабне няма да прочета книгата. Радвам се, че тук случаят не беше такъв.

Впечатление като цяло: Като цяло мога да обобщя, че книгата е наистина добра. Имам усещането, че авторката се е завърнала към корените си и стила си от първите книги, което наистина ме зарадва. Любовната история между главните герои, перипетиите през които трябваше да преминат Бъч и Мариса, както и цялостните действия, които оказваха влияние върху героите, бяха изключително добре балансирани. Книгата започва наистина увлекателно и постепенно ни въвлича в света, в който живее Парадайс, дъщерята на Абалон, съветник на Рот. В началото разбираме, че тя работи като секретарка при баща си, но както вече знаем на жените от аристокрацията им е забранено да работят, а какво остава за това да се присъединят към програма, в която ще се учат как да се бият, било то срещу лесъри или който и да е?! Точно това най-много ми допадна. Хареса ми как аристокрацията се опитва да се разчупи, че не всички са сноби, а някой от тях просто искат да живеят нормално. Факта, че на Парадайс изобщо не ѝ пукаше за това какво другите ще кажат за нея ме спечели. Крег от друга страна е цивилен, който е загубил всичко в нападенията на лесърите, които погубиха по-голяма част от аристокрацията. Загубил семейството си в нападенията, той се присъединява към програмата на Братството, за да може да си отмъсти на тези, които са виновни за смъртта на семейството му. Ще е лъжа, ако кажа, че той харесва аристократите. Ако трябва да съм честна, той ги мрази и за него разлика между това, кой какъв е няма. За него всички са еднакви. Много му се иска да мисли така и за Парадайс, но уви, не може. Още от мига, в който я вижда той разбира, че тя е различна, че не е като останалите. Но разбира се, не знае коя е тя наистина… никой не знае.

Този път Уорд е създала една наистина увлекателна история, в която виждаме много любов, неприятности, трудности, които героите трябва да преодолеят и разбира се имаме си и злодей, който е хвърлен в микса, за да придаде жизненост. Този път с удоволствие установих, че не е толкова лесно да се разбере, кой е злодея. До самия край когато читателя разбира кой е виновника за всички неприятности и тежки моменти през които минават Парадайс и Мариса, не съм очаквала, че е героят, който Уорд ни разкри.

Въпреки че в тази книга присъствието на лесърите почти не се усети, имам едно вътрешно чувство, че планират нещо и скоро може и да чуем за тях. Но като цяло факта, че нямаше почти нищо за лесърите, ме зарадва, защото винаги съм намирала моментите с тях за скучни.

Следпрочитни впечатления: След  като прочетох книгата смея да кажа, че след Тъмна любов, книгата на Бъч, Джон Матю, Томент и Кралят, това е следващата най-добра в поредицата. Отново да напомня, това са най-добрите книги на Уорд в поредицата според мен, в моята класация. Силно препоръчвам да я прочетете. Вярвам, че ще останете доволни. Както се вика: Книгата ще ви държи в напрежение до самия край. Ще се насладите на завидни дози хумор, драма, любовни сцени, свади и караници и наистина няма да повярвате, колко се е променила Мариса. А пък, това което направи бащата на Парадайс и Рот, разбира се, за Крег… да кажем, че наистина не го очаквах, но пък Парадайс заслужава най-доброто, а за нея по-добро от Крег няма.

Оценка на сюжета: Сюжета е наистина интересен, не е лесно предвидим, има някои обрати, които не очаквах и наистина успява да задържи интереса на читателя до самия край. Затова му давам оценка 5 от 5.

Оценка на любовни сцени (ако има такива): Любовните сцени не бяха многобройни, но пък затова бяха доста по иновативни, по мое мнение, от предишните, които просто ми се струваха еднакви. Въпреки това някак не ми се нрави факта, че млада жена, аристократка, която преди да напусне дома си, за да се присъедини към тренировъчната програма, никога не си е мислела, че ще се увлече по-мъж, който баща ѝ не одобрява, бързо се съгласява на телефонен секс или пък няма нищо против да загуби девствеността си в тоалетната на човешки клуб.  Да кажем, обаче, че любовните сцени бяха достатъчно, на фона на всичко случващо се, не бяха пресилени и отговаряха на емоционалното състояние на героите. Тоест не беше нищо от рода на: Опа, виждаме се за пръв път, два дни по-късно се награбваме като зайци, три дни по-късно вече сме толкова влюбени, че не можем един без друг и всичко спира да има смисъл; най-важното е, всеки път като се видим да мислим за това как да се усамотим. Оценявам любовните моменти с оценка: 4 от 5

Оценка като цяло: И сега като цяло да оценя книгата. Присъждам на „Кървава целувка“ 5 от 5. Като с това силно я препоръчвам на всички любители на паранормалните романси.

Advertisements

Tagged: , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: