Нов живот 1

Помня, че видях светлина. Винаги съм чувала хората да казват, че не знаят какво има отвъд светлината в края на тунела. Е, вече знам какво има там. Нищо! Непрогледен мрак, ослепяващ всичките ти сетива. Там няма нищо осезаемо. Дори самият ти не осъзнаваш къде се намираш. Ако изобщо си там, а не някъде другаде. Протегнах ръце напред, но не виждах абсолютно нищо.

Дори не помня как се озовах тук. Помня само тягостната тишина, която ме беше обгърнала.

„Хайде, Кат. Стегни се. Ще се измъкнеш от тук.“  помислих си и се насилих да направя първата крачка. Тя винаги беше най-трудна. Трябваше да намеря изход от мрака.

 – И? – прекъсна ме най-добрата ми приятелка Мери. – Как се измъкна?

 – Самата аз още не мога да осъзная как се случи. – хвърлих още едно дърво в камината.  – Вървях може би с часове, без посока. Не знаех нито къде се намирам, нито къде отивам. И тогава… изведнъж усетих нещо солидно пред себе си. Опипах го с ръце в мрака, понеже не виждах нищо. Беше високо, от дърво, плоско… може би някаква летва? Най-отгоре имаше друга дъска, като кръст, но когато пръстите ми обходиха хоризонталната дъска усетих, че по нея има гравирани думи. Пишеше: CHOOSE, а отдолу под думата имаше гравирани два символа: единият от лявата страна, а другият – отдясно.

 – Какви бяха символите?

 Затворих очи за момент, докато отпивах от чашата топъл шоколад.

 – Кажи де! Не можеш да спреш на най-интересното и да очакваш да ти се размине. – Мери ме бутна леко по-рамото. Ако не държах чашата здраво, сега да бях разляла съдържанието ѝ върху себе си. – Само посмей да кажеш, че ще ми разкажеш утре вечер и ще те подстрижа докато спиш.

Засмях се!

 – Ха! Ще ми се да опиташ. – оставих чашата на земята пред мен. – Добре. – отвърнах през смях. Ще ти кажа.

 – Е? – побутна ме нетърпеливо Мери.

 – Отляво под думата имаше изобразено око, или поне на това можех да оприлича формата. Пръстите ми усещаха формата на окото, можеха да усетят и кръгът вътре, който служеше за зеница. Но имаше нещо странно. Половината от горната част на окото сякаш липсваше, или по-скоро беше застлана с нещо. Преместих ръката си надясно, на същото място под същата дума имаше символ. Но този беше различен. Изобразяваше светкавица, но имаше ѝ още нещо. Имаше нещо вълнообразно, но в същото време се въртеше в кръг, без начало и край. Отначало не знаех какво означават знаците. Нали знаеш, че любопитството е убило котката? Е! Реших да поема на дясно пък после каквото ще да става. – вдигнах глава и се обърнах към вратата, на която току що някой беше почукал.

Изправих се и отидох да отворя. Пицата беше дошла. Платих на разносвача и се върнах при камината. Заех предишната си позиция. Мери взе кутията от ръцете и и я постави на земята. Отвори я, а миризмата на току-що приготвена пица с аншоа изпълни сетивата ми.

 – И? – подкани ме тя, докато си взимаше парче. – Разказвай!

 – Няма много за разказване след това. Дори не мога да обясня какво се случи. Не съм сигурна дали направих само крачка или съм вървяла цяла вечност, но изведнъж вече не бях заобиколена от непрогледен мрак.

Advertisements